Първите климатици
Още през първите десетилетия на миналия век са съществували охлаждащи водата машини – охладители, вътрешни блокове – флакони и нещо до известна степен наподобяващо съвременните климатици. С течение на времето се появяват по-съвършени компресори, в качеството на охладител започва да се използва фреон, а флаконите все повече да наподобяват вътрешните блокове на днешните сплит-системи. Едно нещо обаче, остава неизменно до наши дни, и то е – принципната схема, по която работят традиционните системи за климатизиране.
Първите стайни климатици пуска на пазара Genaral Electric в разгара на Голямата депресия, за която стана дума в предната част на нашата статия. Годината е 1929, а в качеството на хладилен агент при тези климатици се използва амоняк, нещо немислимо в наши дни, тъй като е всеизвестно, че амонякът пряко вреди на човешкото здраве.
Амонякът е бил и основната причина компресорите и кондензаторите на тези климатици да се позиционират от външната страна на помещението където се инсталират. В това преломно за цялото човечество време климатичната техника поема по друг път и за климатици, състоящи се от два блока ще се сетят едва след три десетилетия в страната на изгряващото слънце. На бял свят се появяват първите сплит-системи.
Именно японска компания – Toshiba, през 60-те години на миналия век, за пръв път пуска в масово производство климатици, съставени от два блока: външен и вътрешен. Почти по същото време фирмата Sanyo разработва климатици, работещи не само в режим охлаждане, но и с възможност за затопляне на помещението където са монтирани.
От това време са и първите споменавания на така добре познатият ни термин – сплит-системи (от английски „split” – разделям). Едва тогава конструкторите изнасят част от климатиците извън помещенията, които изстудяват, а вече и отопляват, не заради опасността, които носят, а за да се намали шума в това същото помещение.
Което пък от своя страна сваля шума от четири до осем пъти! Ограниченията на вътрешния блок също отпадат, освобождавайки го от ролята му на пръв приятел на прозореца, т.е. вътрешният блок вече може да се монтира практически на всяко едно място в конкретната стая.